ЕЖЕДНЕВНИ ДЕЙНОСТИ, КОИТО ЗАТРУДНЯВАТ МИСЛОВНОТО УПРАЖНЕНИЕ И ПРЕПОРЪКИ ЗА ПО-КАЧЕСТВЕНО ИЗПЪЛНЕНИЕ

ЕЖЕДНЕВНИ ДЕЙНОСТИ,  КОИТО ЗАТРУДНЯВАТ МИСЛОВНОТО УПРАЖНЕНИЕ
И ПРЕПОРЪКИ ЗА ПО-КАЧЕСТВЕНО ИЗПЪЛНЕНИЕ -доклад на Емилиян Христов на 12-та национална конференция по чигун "ЧОВЕК-ЗЕМЯ-КОСМОС.

Здравейте  всички.  Тази  година  пак  ще  говоря  за  мисловното упражнение или медитацията, както още се нарича.Избрах тази тема, защото  хората  не  разбират  дълбокия  смисъл  и  омаловажават значението  на  мисловното  упражнение.Когато  дойдат  на  курс  по Чигун - І -во  ниво, повечето хора са въодушевени - харесва им идеята и имат  мотивация  да  тренират. Въпреки  това  обаче,  бързо  се  отказват, защото не могат да  усвоят мисловното упражнение. Опитват няколко пъти, нищо не усещат, нищо не се случва и се отказват. Други, които са  по-упорити  и  сериозни,  след  редовни  посещения  на  упражненията започват  да  усещат хармонията,  присъща  за  мисловното  упражнение. Трети  усещат  хармонията  на  мисловното  упражнение  чак  когато  ги заведа  на  Витоша  след  сериозен  преход  и  няколко  медитации.  И въпреки  че  знаят  за  какво  става  въпрос,  т.е.  изпитали  са  хармонията при  изпълнение  на  мисловното  упражнение, идвайки  на  поредните тренировки  казват:  Опитах  вкъщи,  но  не  става.  Започваме  пак  да тренираме  заедно  и  пак  се  появява  хармоничното
състояние, съпътстващо  качественото  изпълнение  на  мисловното  упражнение. Особено  силно  се  получава,  когато  сме  на  Витоша.  Някои  са  ми споделяли, че след упражненията на Витоша са медитирали страхотно 2  часа  в  къщи.  След  няколко  дни  обаче,  като  се  видим  на упражненията ми споделят, че в къщи пак не става, или става, но по-слабо.  Причините за влошаване качеството на мисловното упражнение могат  да  бъдат  най-различни.  В  този  доклад  ще  се  спра  на  най-често срещаните  дейности,  които  изхабяват  енергията  ни  и  мисловното упражнение  не  се  получава  качествено.  Тези  дейности  са  трудни  за контролиране, защото са ежедневни и са навлезли дълбоко в бита ни. Първото нещо, което много ни изхабява в ежедневието - това е работата.  Тук  имам  предвид  преумората  от  прекалено  много  работа. Всички ние работим, някои повече, други по-малко. За да се храним и издържаме  трябва  да  работим.  Някои  хора  работят  прекалено  много.
След основната работа продължават в къщи - готвене, чистене, ремонт на  автомобила,  ремонт  на  къщата,  работа  в  градината  и  др.  Всичко това  изхабява  енергията  ни.  Още  по-страшно  е,  ако  строим  вила  или къща.  Задоволени  сме  от  към  жилище,  храна  и  др.,  но  имаме амбициозни  планове  за  вили,  къщи,  или  някакъв  бизнес,  свързан  с много  изхабяване.  Д-р  Ван  още  преди  10 години  ни  учеше  - "Откажете  се  от  всякакви  амбициозни  проекти,  които  ще  изхабят силите  и  енергията  Ви."  След  подобно  продължително  изхабяване възстановяването  е  трудно.  Подобни  мащабни  проекти  при реализирането  са  свързани  обикновено  с  много  силни  и  негативни емоции,  които  ще  ни  изтощят  още  повече.  Веднъж  на  курс  при  мен дойде един млад мъж - едър, силен, здрав като скала. Той ми сподели, че работел хамалин в САЩ - на две места за повече пари. От едното място до другото се придвижвал с велосипед - допълнителна умора и малко  почивал.  За  няколко  месеца  много  се  изхабил  и  проблемите отишли  на  емоционално  ниво  -  страх  го  било  да  излезе  от  къщи. Изпитвал голям страх от всичко. Някъде около месец си седял в къщи, докато  му  премине  страха.  А  какво  би  било  ако  години  наред  човек работи като вол и всичко става много трудно, съпътствано с негативни емоции.  Сами  разбирате,  че  изхабяването  ще  е  много  голямо  и възстановяването  ще е трудно. На такъв човек ще му  бъде трудно да медитира,  ще  му  е  необходимо  много  време  да  усвои  мисловното
упражнение и да го изпълнява качествено. На някои хора съдбата може да е много трудна в даден период от  живота  им. Например:  Работа,  гледане  на  деца  и  др.  При  всички случаи много работа, трудна съдба и др. има изход и той е мисловното упражнение. Когато започнем да практикуваме мисловно упражнение всичко  се  променя.  Ще  отпаднат  много  излишни  дейности  от ежедневието ни, ще имаме повече време за почивка и за трениране на мисловно упражнение. Възможно е да си намерим по-лека работа и да тренираме  по  време  на  работа.  Ако  продължаваме  да  тренираме сериозно  ще  имаме  още  по-голяма  свобода.  Д-р  Ван  ни  е  учил,  че моралът  има  материални  измерения.  Мисловното  упражнение  е  част от моралните принципи на природата. Ако ние тренираме сериозно и спазваме моралните принципи, ще можем да разчитаме на материална подкрепа.  Така  животът  ни  ще  се  променя,  ще  имаме  все  по-голяма свобода  и  ще  вършим  висококвалифицирана  духовна  работа.  Самото мисловно упражнение също е работа - работа, с която си почиваме и се възстановяваме. Мисловното упражнение е творчески процес, чрез който  създаваме  живот  в  себе  си.  Резултатите  от  работата  в материалният свят са преходни и краткотрайни, а понякога дори може да няма резултат. При трениране на мисловно упражнение винаги има
резултат  -  изграждаме  енергийни  компоненти,  които  са  дълговечни. Изчиствайки  себе  си,  ние  помагаме  за  изчистването  и хармонизирането на енергията в целия космос. Това е сериозна работа, от  която  получаваме  големи  възнаграждения  -  свобода  и  хармония. Така  бавно  и  постепенно  се  освобождаваме  от  украшенията  на материалния  свят  и  работим  все  повече  за  развитие  на  нашата вътрешна  същност.  Предполагам,  че  накратко  ви  обясних  дълбокият смисъл да се тренира мисловно упражнение и успях да ви мотивирам
да  намерите  време  в  ежедневието  си  за  него.  А  сега  ще  продължа  с други  дейности,  които  ни  изхабяват  енергията  и  затрудняват мисловното  упражнение.  Друга  ежедневна  дейност,  която  води  до изхабяване  това  е  шофирането.  Днес  хората  много  шофират. Това понякога е свързано с работата им: командировки, бизнес срещи и др. Може да бъде професия, ежедневно пътуване до работата с колите си, ходим при роднини и приятели, често си правим екскурзии и разходки с автомобилите.  Всеки  сам  трябва  да  прецени  как  да  намали
шофирането.  Аз  например  използвам  градският  транспорт.  Шофьор съм от 20 години насам, но откакто започнаха задръстванията в София започнах да ползвам градския транспорт. Много по-спокойно ми е, не хабя  енергия  за  негативни  емоции  при  задръстване,  засичане,
катастрофи  и  др.  Когато  съм  в  автобуса  успявам  и  да  помедитирам. Много  често  ходя  пеша  и  медитирам  в  движение  -  подробно  ще  ви представя тази техника след малко. Други  ежедневни  дейности,  които  затрудняват  мисловното упражнение  това  са  гледането  на  телевизия  и  забавленията  с компютъра. Това са основните забавления на повечето хора. Трябва да ги  ограничим,  не  да  ги  изключим  съвсем,  само  да  ги  ограничим. Когато  прекаляваме  с  телевизора  и  компютъра  създаваме  вътрешна горещина;  следва  дисбаланс  и  изхабяване  на  енергията.  Всичко  това пречи на мисловното упражнение. Всички  тези  ежедневни  изхабявания  вървят  ръка  за  ръка  с алкохола  и  цигарите.  След  много  работа  или  продължително шофиране много лесно се посяга към чашката. Под въздействието на алкохола и цигарите може да се чувстваме добре за момента, но дълго време  след  това  мисловното  упражнение  не  става.  Алкохола  и цигарите  създават  вътрешна  горещина;  следва  енергиен  дисбаланс  и възстановяването е бавно и трудно.  До  тук  ви  представих  най-често  срещаните  дейности,  които  ни изхабяват енергията и влошават здравето ни. Получава се един омагьосан кръг  -  работа,  телевизия,  компютри,  алкохол,  цигари  и  други.  Така минава  животът  ни  ден  след  ден,  година  след  година  и  колкото  повече време  губим,  толкова  по-трудно  става.  Тук  описах  по-често  срещаните дейности, но има и много други, които също водят до изхабяване, макар и по-рядко срещани в ежедневието. Но не това е толкова важно, по-важно е да се променим така че да намалим изхабяванията и малко по малко да започнем да излизаме от омагьосаният кръг, в който живеем. Затова ще ви дам някои конкретни техники и препоръки: Първото  е  ежедневно  да  тренираме  мисловно  упражнение колкото  можем.  Също  така  ежедневно  да  си  почиваме  без  да  правим нищо. Лягаме на леглото и почиваме. Но не да четем вестник или да решаваме  кръстословица  или  да  гледаме  телевизия. Само  лежим  и нищо  друго.  Аз  това  нещо  го  практикувам  от  години.  Получава  се същото състояние като при мисловно упражнение. Друго,  което  мога  да  ви  предложа,  е  да  посещавате  груповите упражнения  и  медитации.  Всички,  които тренираме  заедно  сме  на мнение,  че  в  групата  по-лесно  и  по-дълбоко  се  изпълнява  мисловно упражнение. Най-добре става, когато ходим на Витоша. Това всъщност е  третото  ми  предложение.  По-често  да  ходите  в  планината  и  да тренирате там. В планината енергията е по-силна и по-чиста и ефектът от тренирането е по-голям. Накрая ще ви представя една техника, която практикувам  от  години  и  я  наричам  "Медитация  в  движение".  Много добре се получава, когато правим преход в планината, но става и когато се  разхождаме  в  квартала.  Също  като  при  мисловно  упражнение изключваме всички сетива с изключение на зрението: гледаме пътя  за да  не  се  спънем.  Много  е  важно  дишането  да  е  бавно, равномерно  и спокойно,  което  означава,  че  трябва  да  вървим  бавно.  Така  вървейки, изпадаме  в  същите  състояние  като  при  статичното  изпълнение  на мисловно  упражнение.  Качваме  баирите  в  планината  без  да  се изморяваме и в същото време се зареждаме с чиста енергия.

Благодаря ви за вниманието! Емилиян Христов, тел. 0885 441 552 ; 0879 869 277

ЧИГУН ТРАДИЦИОНЕН КИТАЙСКИ МЕТОД ЗА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ И ДЪЛЪГ ЖИВОТ

Чигун ("чи" - енергия, "гун" - майсторство, умение) като наука и практика има древна история. Нейното приложение води до здраве, дълголетие, профилактика и лечение на различни заболявания, психическа хармония и неуязвимост към стреса, засилване на ума и паметта, до цялостно духовно развитие. През вековете методът е бил постоянно усъвършенстван и като самостоятелна система, и като основа за развитието на китайската медицина, философия, бойни изкуства, придобивал е смисъл и приложение и в други сфери на човешката дейност.
Този стар метод същевременно е много прост, естествен, не изисква специални апаратури и условия, което го прави повсеместен, лек и удобен за приложение от хора на най-различна възраст.
Смисълът да се тренира чигун най-общо се състои в това, че този метод наистина помага човек постепенно да се освободи от различни болести или да ги избегне като активизира потенциалните възможности на организма, натрупва и качествено подобрява жизнените му сили и засилва имунната система; подобряват се функциите на вътрешните органи и движението на кръвта и енергията. Едновременно с физиологичното усъвършенстване укрепва нервно-психическата хармония на организма и човек постепенно става неуязвим по отношение на стреса. Увеличава се и капацитетът на полезно действие на мозъка и нарастват интелектуалните възможности на индивида.
Чрез системата чигун човек разширява познанията си за дълбоката взаимовръзка между хората и природата и разбира по-задълбочено обективните природни закони.

МЕДИТАЦИЯ В ДВИЖЕНИЕ

Основната практика в учението естествен чигун е медитацията.Ние я наричаме още "мисловно упражнение".Медитацията се изпълнява в няколко основни пози като тялото е неподвижно.През годините ходейки по планините и практикувайки медитация, забелязах че тя се получава и в движение.Техниката е същата като при статичната медитация с малка разлика: с леко притворени очи си гледаме в краката за да не се спънем.Много е важно дишането, то трябва да е бавно и спокойно, а за да бъде такова трябва да ходим бавно.Колкото по бавно ходим и дишаме, толкова по дълбока и качествена медитация се получава.Освен това почти не се уморяваме катерейки баирите.Понякога медитацията в движение ми се получава по добре от статичната и обикновено е по-продължителна.Същото го практикувам разхождайки се в квартала и ходейки по магазините.

Емилиян Христов започва да тренира чигун 1997г., когато е на 32 години.Посещава всички курсове на д-рВан Циенцюн и Академия Ханлин в продължение на десетки години.Едновременно с  това тренира сериозно и през 2002г. д-р Ван му дава право да преподава чигун.
Понастоящем Емилиян Христов работи в Академия Ханлин, преподава чигун и китайска астрология.Продължава да тренира сериозно и да изследва тези източни практики.